Съвършеното здраве обхваща тялото, духа и ума – цялото, от което се
състои всеки от нас.
Физическото и душевното благосъстояние е личен избор.
Съвършеното здраве не е медицинско понятие, а начин на живот:
чувствителен и откликващ на всички измерения на тялото, ума и духа;
съвършеното здраве е подход към живота, който всеки от нас определя, за да
постигне и въплъти своя най-висок потенциал за физическо и душевно
благосъстояние в момента и завинаги.
Медицината се занимава само с едно измерение – тялото.
Старите идеи за самопомощ също боравеха само с едно измерение – най-
вече ума.
Съвършеното здраве обхваща всички сфери на живота: физическата,
емоционалната, обществената, интелектуалната, професионалната и
духовната.
Съвършеното здраве не означава подход на части.
Съвършеното здраве е цялостен, холистичен подход.
Традиционната медицина открива даден проблем (симптом) и го лекува.
Това е “болестният модел” в медицината.
Целта е да се неутрализират симптомите и да се постигне състоянието, в
което не се забелязва болест.
Превантивната медицина (профилактиката) също се базира на този модел.
Целта е същата – да не се констатира болест.
Съвършеното здраве се бори за нов стандарт.
Без значение какво е здравословното ни състояние, то ни призовава към
непрекъснато подобрение и самообновяване във всички сфери на живота.
То надхвърля точката, в която няма болест; то посвещава усилията си на
общото ни благосъстояние – на тялото, на ума и духа.
Когато говорим за детокс, в нашия холистичен подход имаме пред вид не
само простото освобождаване от токсини, а използване на практики, които ще
ни помогнат да се освободим не само от физическите токсини, а и от
емоционалните и менталните. Това е доста дълъг и сложен процес. Този
процес се разглежда не само в световните религии и философски школи, но и в
теориите и практиките на новото време.
Преминала съм през голям брой различни практики и техники, които са
имали различен ефект върху мен. Но за годините, в които се занимавам с
алтернативна медицина и по-точно холистичния подход към решаването на
проблемите, стигнах до две основни практики, които разрешават максимално
много проблеми по максимално прост и достъпен начин. Това са ПРОШКАТА И
БЛАГОДАРНОСТТА.
Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние
отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката
е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.
Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта,
колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към
живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и
сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават
живота и го лишават от радост и мир.
Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го
направи незабавно.
Прошката ни освобождава от непрестанното самонаказване, което ни
налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме
отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави
свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и
неприязънта.
Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да
освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво
могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението,
отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата – най-гибелното, най-
нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.
Изборът да простим не е леко действие. Изисква да се вгледаме
надълбоко в себе си. Процесът на прощаването изисква да се откажем от
убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.
Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или
да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с
личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме
своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се
опитаме да проумеем неговата истина. Прошката не иска от нас да живеем,
опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.
Прошката е общовалидна и има еднаква сила във всички човешки
взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в
сила за всичко, при всекиго, винаги.
Няма по-отровни токсини, които да вредят на нашето здраве от
ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-
опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма.
Как на практика да приложите ПРОШКАТА като детоксикираща техника?
Има различни методи.
Можете да ползвате техниката ХООПОНОПОНО, която е описана
подробно в книгите на Джо Витале и други автори. Тя е елементарна, но
действа. Представяте си човекът, с който имате проблем, довел до токсични
мисли и чувства и казвате на глас или на ум „Извинявай. Много те моля, прости
ми. Обичам те. Благодаря ти.“
Повтаряте тази поредица толкова пъти, колкото усетите, че ви е
необходимо.
Можете да приложите и техниката на прошка, разработена от български
автори и представена на този линк
Елза Панайотова
Изпробвала съм и двата начина. За мен лично е необходимо поне веднъж
да направите една малко по-сложна и обхватна техника, а след това да си
правите периодично детоксикиране с прошка, например един път в седмицата
или един път в месеца.
Каква е моята техника.
Разделете живота си на равни периоди от по 7 години например. В
зависимост от това на колко сте години, ще се получат няколко периода.
Отделете си време поне един час, в който никой да не ви безпокои, да не
отговаряте на телефона, никой да не влиза в стаята ви. Можете да си
създадете приятна обстановка с нежна музика и свещ. Отпуснете се и се
потопете в спомени за първите седем години. Не насилвайте нещата. Просто
оставете спомените да изплуват и наблюдавайте тези ситуации, които са се
отпечатали негативно и където сте се почумвствали по някакъв начин
притиснати, уплашени и съответно сте разгневени, обидени и огорчени на
някой човек или на себе си. За първите години от живота ни обикновено
нямаме много такива спомени, но пък тези, които са останали, са много ярки и
силно запечатани. Можете да подходите по два начина – или на момента да
отработите всяка ситуация и човек. Или да си записвате имената им и да
започнете с отработването, когато вече сте преминали през целия период.
Усетете, кое е по-добро за вас самите. В какво се заключава отработването?
Представете си човека и му кажете от цялото си сърце и душа: “Прощавам ти.
Прощавам ти изцяло за всяка неприятност, която си ми създал и за всичко,
което не си направил за мен. Прощавам и на себе си, че съм изпитал/а
негативни емоции” Повтаряйте докато усетите, че токсичната хватка се отпуска
и говорите наистина с леко сърце. А после преминете към втория етап от
прошката – представете си, че този човек е щастлив и удовлетворен.
Пожелайте му щастие. Вижте го усмихнат. Да поискаш на другия да му се случи
нещо хубаво, е част от процеса на опрощаването.
Не винаги ще можете да го направите от първия път. Ако е необходимо,
повторете няколко пъти, няколко поредни дни. Не продължавайте със
следващия период от живота си, докато не приключите наистина. Дайте си
време, но и не протакайте, не прекъсвайте процеса. Добре е в месеца, в който
сте се посветили на пречистване от всякакви токсини да свършите и тази
работа.
Ако съвсем не можете да простите и да освободите горчилката, кажете:
“Боже, вземи това, не мога повече.”
Ще има хора, на които ще пожелаете да простите в личен разговор. Ако
имате такъв стремеж, направете го. Но имайте пред вид, че дори и да не се
чуете с човека и дори и човекът вече да е починал, на духвно и енергийно ниво
пречистващият процес пак се случва.
Вярвам, че с опрощаването ние се променяме не само на духовно ниво;
променя се нашата биохимия. Освободете се чрез прошката!
БЛАГОДАРНОСТТА
Утвърждавайте доброто!!!
Припомнете си Закона за единното цяло: че тялото, духът и умът работят
заедно. Дайте на тялото всичко, от което има нужда. Но докато навиците на ума
и на духа не се променят, ние няма да постигнем съвършено здраве.
Кой е най-лошият навик на ума; кое е това нещо, което причинява
конфликт, разочарование, загуба, безпокойство? Чувала съм всякакви отговори
– от мързел до богохулство. Някои твърдят, че това е отлагането; други – че е
критиката и навикът ни всичко и всички да съдим. Подходящи отговори.
Най-лошият ни навик всъщност е неблагодарността. Липсата на
благодарност за получената благословия и любезност.
Веднъж преди лекция ме заговори една жена. От първите думи стана ясно,
че се е превърнала в емоционален, духовен и физически несретник от много
размисли върху проблемите си. Гневеше се, че не са й поставили навреме
диагнозата; оплакваше се от ужасите на леченията; от това, че семейството й
беше я изоставило…
Не издържах и я прекъснах: “След като ми разказахте за всичките си
проблеми, разкажете ми за доброто около вас.”
Беше шокирана: как така искам от нея да се сети за нещо добро, когато
всичко покрай нея е не както трябва.
“Има много добри неща – казах й. – Можете да ходите, да чувате, да
говорите, да се храните, да дишате, да виждате, имате обоняние… Не сте на
легло, не сте безпомощна. Някакво здраве във вас все пак е запазено, иначе
просто нямаше да бъдете тук.” Съветът ми към нея беше през следващите 3
седмици да се концентрира върху доброто в живота си. Да избягва да говори за
злините. И още със събуждането си да благодари на Бога за това, че е жива; за
здравето, което й е дарил; за всички неща, с които я е благословил; и най-вече
– за живота си.”
Аз преобърнах живота си, когато започнах да си водя дневник на
благодарността. Докато се възстановите и ви стане присъщо състояние да сте
благодарни, направете и вие тази проста техника. Вземете красива тетрадка и
напишете: “Благодарен/на съм за”. Разделете страницата на три колони: Хора,
Места, Неща. Би трябвало да се получи доста дълъг списък на нещата, за
които да сте благодарни.
Благодарете на близките си, за работата си, за дома си, за приятелите и
за всичко, което се сетите. Благодарете на Бога, признавайки, че той е
източникът на всичко добро, че само той е в състояние да ни дари с още един
ден живот. Това ще ви донесе лекота и облекчение.
Винаги, когато в главата ви се оформи негативна мисъл, парирайте я с
мисъл за благодарност. Проблемите, негативността, дори болестите се
трансформират чрез искрената благодарност.
Законът за благодарността изисква от нас да я изразяваме не само с думи.
Всеки може да намери начин да изразява благодарността си с действия.
Достатъчно е да не бъркате благодарността с ласкателството. Едното е
искрено, другото – не. Колкото повече размишлявате върху добрините, с които
сте дарени, толкова повече ще усещате, как бързо се променя емоционалният
и духовният ви светоглед. Благодарността съдържа в себе си емоционална и
духовна нагласа за щастие, свобода и доволство; благодарността наистина
оправя нещата. Тя ни променя; променя ни изцяло. И така променя нашия свят.
Пътят на Съвършеното здраве изисква от нас да проявяваме искрено и
активно благодарността си. Опитайте да бъдете благодарни за месец, за
седмица; за ден, за час поне. Наблюдавайте резултатите. Ще се изненадате от
промените, които ще настъпят във вас, във вашето здраве, във вашите
взаимоотношения, в кариерата ви – буквално в целия ви живот.
Утвърдете добрите неща в живота си; наблюдавайте как те стават все
повече и повече. Зад всичко това стои неотменимият и неоспорим Закон за
благодарността.